На Кратко:

Намерете отговори на въпросите си: Как да стана богат? Какъв бизнес да започна? Кои са най-богатите хора в света? Какво е богатството? Как да печеля пари от интернет (онлайн)? Начини за печелене на пари. Международен бизнес. Какво е щастието? Съществува ли прераждането? Как да бъдем здрави? Все въпроси, които ви вълнуват, разгледайте този блог и дано да останете доволни от прочетеното :)

сряда, 25 август 2010 г.

Плачете за здраве!


В Япония вярват, че детският плач е не само полезен за здравето на малките деца , но и гони злите духове от страната. Дори се организира такова състезание, където сумисти нарочно разплакват малки деца. Това става на ежегодeн пролетен фестивал в Токио. Целта е бебетата да се разплачат, колкото може по-силно.

Кое е здравословното

Всички сме били свидетели на ревящи малки деца и бебета. Някои реват наистина много драматично. Виждала съм как хлапе се тръшка, мята, плаче с цяло гърло и майка му безпомощно го влачи за ръката. А то така се е вживяло, влага толкова от себе си – сили и сълзи.
  • При този акт на плачене, навлиза повече въздух в белите дробове и те увеличават капацитета си. Обменът става много ефективен. Застоялият въздух от белия дроб излиза бързо и на негово място навлиза такъв, богат на кислород. Това напомня много целта на йогите – да се диша правилно. Има разилични техники за това. Като например дълбокото вдишване и бавно издишване. Което всъщност помага и за успокояване на напрежението.
  • Друго постижение при рева на децата е укрепване на мускулатурата - най-вече на корема. Да не говорим за сълзите, които се леят като река в такъв случай. Те пък промиват очите по един естесвен начин. Е малко се зачервяват, но това минава бързо.
  • Носът потича и той. И в края на краищата всичко ненужно и застояло в носната кухина излиза навън.

Да оставяме децата да плачат повече

И сега какво се получава на практика? Когато аз бях малка, децата бяха възпитавани в не-рев. А си гъкнал, а си отнесъл я шамар, я засукано ухо. Да не говорим на обществени места да ми се разревеш, да ми се разлигавиш и да се тръшнеш на земята. Абсурд. Това излага родителите и изобщо какви са тези разпасани лиготийски истории. Дълги години се чудих как по морето, децата на чужденците, ги оставяха да правят каквото си искат. Ако ще и да са в локвата и да се търкалят в нея. Няма забележки, няма това - не, онова - да. Теорията за свободното възпитание – да няма ограничения, за да не си създаде комплекси като порасне. Да вярва, че всичко може да постигне в живота. Да си хапва и малко кал или пръст понякога, за да си създаде само имунна защита. Да реве за да стане здраво и издръжливо. Е, и ние сме оживели с нашите нон-стоп забележки, забрани, пазене. Но... си заслужава да се замислим кой е по-правилният начин. Или както винаги истината е някъде по средата. И като видим следващия път някакво хлапе надуло гайдатa, да не хвърляме укорителни погледи на майката, ами да отминем снизходително – все пак е за укрепване на здравето му. Поне японците така мислят. Ние какво мислим си е отделно нещо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите вие? Споделете!